← Обратно към Reglyze
Транспонирана и прилагана

NIS 2: България, чл. 22 от Закона за киберсигурност

Националната рамка за мерките по NIS 2: чл. 22 от Закона за киберсигурност. Законът сам изброява дванадесет мерки за управление на риска в областта на киберсигурността (чл. 22, ал. 2), а минималният им обхват се определя с две наредби на Министерския съвет (чл. 3, ал. 2 и 3). Reglyze не разполага с нито една от двете наредби във версия, приведена в съответствие със закона, и оценява българските организации по изискванията на Директивата NIS 2.

Състояние на рамката: в сила от 17 февруари 2026 г.; срокът за двете наредби по чл. 3 е осем месеца от влизането в сила на закона (§ 47, т. 2 и 3)

Най-важното накратко

Закон за транспониране

Закон за киберсигурност (обн., ДВ, бр. 94 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2026 г.)

В сила от: 2026-02-17

Компетентен орган

Национален компетентен орган по киберсигурност (НКО)

https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=241234
Национална рамка

чл. 22 от Закона за киберсигурност

Дванадесет мерки, основани на подход, обхващащ всички опасности (чл. 22, ал. 2): десетте мерки на директивата и още две, управление на измененията на информационните активи (т. 11) и мерки за управление на риска в областта на киберсигурността и задължения за докладване за субекти от вида, посочен в приложение I или II, както и за субекти, установени като критични съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 (т. 12). Минималният обхват на мерките се определя с наредба на Министерския съвет за субектите по чл. 4 и 4а с изключение на доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги (чл. 3, ал. 2) и с втора наредба за тези доставчици, за доставчиците на удостоверителни услуги и за пощенските и куриерските услуги (чл. 3, ал. 3).

За кого се отнася?

съществени субекти

Субектите от видовете, посочени в приложение I, които надхвърлят горната граница за средни предприятия (чл. 4а, ал. 1, т. 1). Независимо от техния размер: доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, регистрите на имена на домейни от първо ниво и доставчиците на DNS услуги (т. 2). Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, които отговарят на критериите за средни предприятия (т. 3). Всички административни органи, без условие за размер (т. 4), докато при директивата съществени са органите на публичната администрация на централното държавно управление. Другите субекти от видовете, посочени в приложение I или II, които са установени като съществени субекти съгласно чл. 4, т. 3, букви „г“ до „ж“ (т. 5), субектите, установени като критични субекти съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 (т. 6), и определените като оператори на съществени услуги към датата на влизане в сила на закона (т. 7).

важни субекти

Субектите от видовете, посочени в приложение I или II, които не отговарят на критериите за съществени субекти, се считат за важни субекти (чл. 4а, ал. 2). Субектите, предоставящи услуги за регистрация на имена на домейни, са в обхвата (чл. 4, т. 5), но чл. 4а не им определя категория.

Предишен режим: Законът за киберсигурност в редакцията му от 2018 г. (ДВ, бр. 94 от 13 ноември 2018 г.); определените като оператори на съществени услуги към датата на влизане в сила на закона са съществени субекти (чл. 4а, ал. 1, т. 7). За субектите от видовете, посочени в приложение I или II, критерият за размер е този на директивата, приложен чрез Закона за малките и средните предприятия: в обхвата са средните предприятия и тези, които надхвърлят горната граница за средни предприятия, а чл. 4, ал. 9 от същия закон не се прилага (чл. 4, т. 2). При изчисляването на данните се взема предвид дали предприятието е независимо, предприятие партньор или свързано предприятие (чл. 4, ал. 1 от Закона за малките и средните предприятия). В обхвата са и органите на съдебната власт (чл. 4, т. 9), както и лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, които не са съществени или важни субекти на друго основание, когато предоставят административни услуги по електронен път (чл. 4, т. 7 и 8). Субектите се считат за попадащи под юрисдикцията на държавата, в която са установени; доставчиците на DNS услуги, на компютърни услуги в облак, на услуги на центрове за данни, на управлявани услуги и на управлявани услуги за сигурност, наред с други, попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която се намира основното им място на установяване в Европейския съюз (чл. 27а, ал. 1).

Ключови срокове

2026-02-13

Законът за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, приет от Народното събрание на 5 февруари 2026 г., е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17.

2026-02-17

Законът влиза в сила: той не определя срок за това, поради което е в сила три дни след обнародването му (чл. 5, ал. 5 от Конституцията).

2026-03-06

България уведомява Европейската комисия за пълното транспониране на директивата, според съобщение на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация от 1 октомври 2026 г.

2026-08-17

Шест месеца от влизането в сила на закона: срокът, в който законът възлага на Министерския съвет да определи с решение административните органи по чл. 16, ал. 1 и да приеме методиката за определяне на съществените и важните субекти (§ 47, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби). Reglyze не разполага нито с решението, нито с методиката.

2026-10-01

Европейската комисия закрива процедурата за нарушение срещу България, INFR(2024)0257.

2026-10-17

Осем месеца от влизането в сила на закона: срокът, в който законът възлага на Министерския съвет да приеме наредбата по чл. 3, ал. 3 и да приведе наредбата по чл. 3, ал. 2 в съответствие с него (§ 47, т. 2 и 3). Reglyze не разполага с нито една от двете наредби във версия, приведена в съответствие със закона.

Решение на Министерския съвет + 5 месеца

Националните компетентни органи по чл. 16, ал. 1 определят съществените и важните субекти и уведомяват министъра в срок до 5 месеца от приемането на решението на Министерския съвет (§ 48); в двумесечен срок от изтичането на този срок предоставят на министъра информацията по чл. 6 (§ 42). Субектът не се регистрира сам и законът не му определя срок за това.

Промяна в данните + 2 седмици

Субектите уведомяват съответния национален компетентен орган по чл. 16 за всяка настъпила промяна в данните, в срок до две седмици от датата на промяната (чл. 6, ал. 3). Доставчиците по чл. 6, ал. 2, сред които доставчиците на DNS услуги и регистрите на имена на домейни от първо ниво, предоставят информация за адреса на основното място на установяване и на останалите законови места на установяване на територията на Европейския съюз до два месеца от възникването им.

На всеки две години

Членовете на управителните органи на съществените и важните субекти са длъжни на всеки две години да преминават през обучение (чл. 21, ал. 2) и са длъжни да предлагат и организират обученията и за своите служители (чл. 21, ал. 3).

Уведомяване за значителни инциденти (чл. 23 от Закона за киберсигурност): до секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (СЕРИКС), създаден към вашия национален компетентен орган, и само до него. Сроковете текат от установяването на инцидента, понятие, което законът не определя, докато директивата брои от узнаването: ранно предупреждение до 24 часа след установяването на значителен инцидент; уведомление за инцидент до 72 часа след установяването на значителния инцидент, като за доставчиците на удостоверителни услуги срокът е 24 часа; междинен доклад по искане на СЕРИКС; окончателен доклад не по-късно от един месец след подаването на уведомлението за инцидента (чл. 23, ал. 5, т. 1 до 4). Reglyze брои двата срока от откриването на инцидента, което никога не дава по-късен срок от този по закона. Образецът на уведомлението е по наредбите по чл. 3 (чл. 23, ал. 1), а тази страница не посочва канал за подаване.

Приоритетни сектори

Административните органи и органите на съдебната власт

Всеки административен орган, тоест орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, е съществен субект, без условие за размер (чл. 4, т. 1; чл. 4а, ал. 1, т. 4; § 3, т. 1 от допълнителните разпоредби). Национален компетентен орган за всички административни органи е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (чл. 16, ал. 2). В обхвата са и органите на съдебната власт (чл. 4, т. 9), за които национален компетентен орган е Висшият съдебен съвет (чл. 30, ал. 2, т. 24 от Закона за съдебната власт). Лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, които не са съществени или важни субекти на друго основание, са в обхвата, когато предоставят административни услуги по електронен път (чл. 4, т. 7 и 8). Временната забрана за упражняване на управленски функции не се прилага по отношение на съществени субекти, които са административни органи (чл. 27к, ал. 4). Публичната администрация не е сектор от приложение I към закона.

Електронни съобщения, удостоверителни услуги, пощенски и куриерски услуги

Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги и доставчиците на удостоверителни услуги са в обхвата независимо от размера на предприятието (чл. 4, т. 3, букви „а“ и „б“). Техният национален компетентен орган е Комисията за регулиране на съобщенията, която е такъв орган и за пощенските и куриерските услуги (чл. 21, ал. 6 от Закона за електронните съобщения). Минималният обхват на мерките за тях се определя с отделна наредба (чл. 3, ал. 3); до влизането в сила на наредбата по чл. 3, ал. 3 се прилагат Правилата за минимални изисквания на сигурност на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги и методи за управление на риска за тяхната сигурност (§ 50). Доставчик на удостоверителни услуги подава уведомлението за инцидент до 24 часа, а не до 72 (чл. 23, ал. 5, т. 2).

Цифрова инфраструктура и имена на домейни

Регистрите на имена на домейни от първо ниво и доставчиците на DNS услуги са в обхвата и са съществени субекти независимо от техния размер (чл. 4, т. 3, буква „в“; чл. 4а, ал. 1, т. 2). Субектите, предоставящи услуги за регистрация на имена на домейни, са в обхвата (чл. 4, т. 5): заедно с регистрите те са длъжни да предоставят в срок до 72 часа достъп до конкретни данни за регистрация при наличие на обосновано и законосъобразно искане (чл. 27в, ал. 4). Доставчиците на компютърни услуги в облак, на услуги на центрове за данни, на мрежи за предоставяне на съдържание, на управлявани услуги и на управлявани услуги за сигурност са видове субекти от приложение I, за които важи критерият за размер по чл. 4, т. 2. Както доставчиците на DNS услуги и регистрите, те попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която се намира основното им място на установяване в Европейския съюз (чл. 27а, ал. 1), и предоставят на националните компетентни органи адресите на местата си на установяване до два месеца от възникването им (чл. 6, ал. 2).

Често задавани въпроси

В сила ли е NIS 2 в България?
Да, от 17 февруари 2026 г. Законът за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 13 февруари 2026 г., и не определя срок за влизането си в сила, поради което е в сила три дни след обнародването му (чл. 5, ал. 5 от Конституцията). Датата не е 13 февруари: това е денят на обнародването. Европейската комисия закри процедурата за нарушение срещу България на 1 октомври 2026 г.
Трябва ли субектът да се регистрира сам?
Не. Законът не предвижда субектът сам да се регистрира и не определя срок за това. Националните компетентни органи определят съществените и важните субекти съгласно чл. 4а в съответствие с методика, приета от Министерския съвет, и уведомяват министъра на иновациите и дигиталната трансформация, който създава, води и поддържа регистър на субектите по чл. 4 и 4а; регистърът не е публичен (чл. 16, ал. 3, т. 8; чл. 6, ал. 1 и 5). Това, което дължите, е да уведомявате съответния национален компетентен орган по чл. 16 за всяка настъпила промяна в данните, в срок до две седмици от датата на промяната (чл. 6, ал. 3), а ако сте сред доставчиците по чл. 6, ал. 2, да предоставите адресите на местата си на установяване в Европейския съюз до два месеца от възникването им. Законът възлага на Министерския съвет да определи с решение административните органи по чл. 16, ал. 1 и да приеме методиката (§ 47, т. 1). Reglyze не разполага нито с решението, нито с методиката.
До кого и в какви срокове се уведомява за значителен инцидент?
До секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (СЕРИКС), създаден към вашия национален компетентен орган, и само до него (чл. 23, ал. 1; чл. 18, ал. 1): законът не запазва алтернативата на директивата, компетентния орган. Ранното предупреждение се подава до 24 часа, а уведомлението за инцидент до 72 часа след установяването на значителния инцидент, като за доставчиците на удостоверителни услуги срокът е 24 часа; следва окончателен доклад не по-късно от един месец след подаването на уведомлението за инцидента (чл. 23, ал. 5). Законът не определя какво е установяване на инцидента, а директивата брои от узнаването. Reglyze брои двата срока от откриването на инцидента, което никога не дава по-късен срок от този по закона. Образецът на уведомлението е по наредбите по чл. 3, а тази страница не посочва канал за подаване. Значителен инцидент е инцидент, който е причинил или е в състояние да причини сериозно оперативно смущение в услугите или финансова загуба за засегнатия субект, или е засегнал, или е в състояние да засегне други физически или юридически лица, причинявайки значителни материални или нематериални вреди (§ 3, т. 57 от допълнителните разпоредби).
Кой е компетентният орган по NIS 2 в България?
Националните компетентни органи по киберсигурност (НКО) са няколко. Министерският съвет определя с решение административните органи, които изпълняват функциите на национални компетентни органи по киберсигурност за секторите и услугите, посочени в приложения I и II, когато такива не са създадени със специален закон (чл. 16, ал. 1). Самите закони посочват три органа. За всички административни органи, както и за лицата и организациите по чл. 4, т. 7 и 8, национален компетентен орган е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (чл. 16, ал. 2); към него е Националното единно звено за контакт (чл. 17, ал. 1). За доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, доставчиците на удостоверителни услуги и пощенските и куриерските услуги национален компетентен орган е Комисията за регулиране на съобщенията (чл. 21, ал. 6 от Закона за електронните съобщения), а за органите на съдебната власт е Висшият съдебен съвет (чл. 30, ал. 2, т. 24 от Закона за съдебната власт). Reglyze не разполага с решението, с което се определят останалите секторни органи. Националните компетентни органи не получават уведомленията за инциденти: субектите уведомяват СЕРИКС (чл. 23, ал. 1).
Колко често членовете на управителните органи преминават през обучение?
На всеки две години. Членовете на управителните органи на съществените и важните субекти са длъжни на всеки две години да преминават през обучение за придобиване на достатъчно познания и умения, което да им позволи да идентифицират рискове и да оценяват практиките за управление на риска в областта на киберсигурността и тяхното въздействие върху услугите, предоставяни от субекта (чл. 21, ал. 2), докато директивата изисква това да става редовно, без да определя срок. Те са длъжни да предлагат и организират обученията и за своите служители (чл. 21, ал. 3), докато директивата само насърчава това. Управителните органи на съществените и важните субекти и административните органи одобряват мерките за управление на риска в областта на киберсигурността и следят за прилагането им (чл. 21, ал. 1).
В обхвата ли е малко ИТ дружество?
Зависи от това какво предоставя. Доставчиците на удостоверителни услуги, доставчиците на DNS услуги, регистрите на имена на домейни от първо ниво и доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги са в обхвата независимо от размера на предприятието (чл. 4, т. 3), както и субектите, предоставящи услуги за регистрация на имена на домейни (чл. 4, т. 5). Доставчиците на компютърни услуги в облак, на услуги на центрове за данни, на управлявани услуги и на управлявани услуги за сигурност са в обхвата, когато са средни предприятия или надхвърлят горната граница за средни предприятия (чл. 4, т. 2); при изчисляването на данните по Закона за малките и средните предприятия се взема предвид дали предприятието е независимо, предприятие партньор или свързано предприятие (чл. 4, ал. 1 от същия закон). По-малък доставчик на такива услуги е извън обхвата, освен ако не е установен като субект по чл. 4, т. 3, букви „г“ до „ж“, например като единствен доставчик на услуга, която е от съществено значение за поддържането на критични обществени и икономически дейности. Доставчик извън обхвата пак се среща със закона чрез клиентите си: техните мерки включват свързани със сигурността аспекти относно взаимовръзките между всеки субект и неговите преки снабдители или доставчици на услуги (чл. 22, ал. 2, т. 4).
Кой осъществява контрола за спазване на закона?
Контролът за спазване на изискванията по закона се осъществява от националните компетентни органи по чл. 16, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 27е, ал. 1). По отношение на съществените субекти тези органи имат право да извършват проверки, планови и извънпланови, на място или дистанционни, а по отношение на важните субекти да извършват проверки на място и последващ дистанционен надзор (чл. 27ж, ал. 1 и 2). Когато съществен субект, който не е административен орган, не предприеме определените му действия, националният компетентен орган може да изиска от съд или от друг държавен орган налагането на временна забрана спрямо всяко физическо лице, изпълняващо управленски функции, или законен представител на съществен субект да упражнява управленски функции в него (чл. 27к, ал. 2 и 4). Всяко физическо лице, отговорно за съществен или важен субект или действащо като негов законен представител, има необходимите правомощия, за да осигури спазването на закона, и може да бъде подведено под отговорност за неизпълнението на своите задължения (чл. 27к, ал. 5).
Как Reglyze помага на организация в България?
Reglyze оценява българските организации по изискванията на Директивата NIS 2 и изготвя документи, които посочват Закона за киберсигурност, неговите срокове и СЕРИКС като получател на уведомленията за инциденти. Сроковете за уведомяване се броят от откриването на инцидента. Reglyze не предлага оценка по наредбите по чл. 3: Reglyze не разполага с нито една от двете наредби във версия, приведена в съответствие със закона. Определянето на обхвата в Reglyze следва критериите на директивата и прилага правилото на Закона за киберсигурност за административните органи: ако посочите публична администрация на централно, регионално или местно равнище, резултатът е съществен субект, защото законът счита всеки административен орган за съществен субект, без условие за размер (чл. 4а, ал. 1, т. 4). Въпросникът няма отделен отговор за органите на съдебната власт (чл. 4, т. 9) и за лицата и организациите по чл. 4, т. 7 и 8.

Готови ли сте за съответствие с NIS 2?

Reglyze ви води стъпка по стъпка, с помощта на изкуствен интелект, през изискванията на NIS 2: определяне на обхвата и анализ на пропуските по изискванията на директивата, а след това документи, които посочват българския закон, неговите срокове и правилния получател на уведомленията за инциденти.