Националната рамка за мерките по NIS 2: чл. 22 от Закона за киберсигурност. Законът сам изброява дванадесет мерки за управление на риска в областта на киберсигурността (чл. 22, ал. 2), а минималният им обхват се определя с две наредби на Министерския съвет (чл. 3, ал. 2 и 3). Reglyze не разполага с нито една от двете наредби във версия, приведена в съответствие със закона, и оценява българските организации по изискванията на Директивата NIS 2.
Състояние на рамката: в сила от 17 февруари 2026 г.; срокът за двете наредби по чл. 3 е осем месеца от влизането в сила на закона (§ 47, т. 2 и 3)
Закон за киберсигурност (обн., ДВ, бр. 94 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2026 г.)
В сила от: 2026-02-17
Национален компетентен орган по киберсигурност (НКО)
https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=241234чл. 22 от Закона за киберсигурност
Дванадесет мерки, основани на подход, обхващащ всички опасности (чл. 22, ал. 2): десетте мерки на директивата и още две, управление на измененията на информационните активи (т. 11) и мерки за управление на риска в областта на киберсигурността и задължения за докладване за субекти от вида, посочен в приложение I или II, както и за субекти, установени като критични съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 (т. 12). Минималният обхват на мерките се определя с наредба на Министерския съвет за субектите по чл. 4 и 4а с изключение на доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги (чл. 3, ал. 2) и с втора наредба за тези доставчици, за доставчиците на удостоверителни услуги и за пощенските и куриерските услуги (чл. 3, ал. 3).
Субектите от видовете, посочени в приложение I, които надхвърлят горната граница за средни предприятия (чл. 4а, ал. 1, т. 1). Независимо от техния размер: доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, регистрите на имена на домейни от първо ниво и доставчиците на DNS услуги (т. 2). Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, които отговарят на критериите за средни предприятия (т. 3). Всички административни органи, без условие за размер (т. 4), докато при директивата съществени са органите на публичната администрация на централното държавно управление. Другите субекти от видовете, посочени в приложение I или II, които са установени като съществени субекти съгласно чл. 4, т. 3, букви „г“ до „ж“ (т. 5), субектите, установени като критични субекти съгласно Директива (ЕС) 2022/2557 (т. 6), и определените като оператори на съществени услуги към датата на влизане в сила на закона (т. 7).
Субектите от видовете, посочени в приложение I или II, които не отговарят на критериите за съществени субекти, се считат за важни субекти (чл. 4а, ал. 2). Субектите, предоставящи услуги за регистрация на имена на домейни, са в обхвата (чл. 4, т. 5), но чл. 4а не им определя категория.
Предишен режим: Законът за киберсигурност в редакцията му от 2018 г. (ДВ, бр. 94 от 13 ноември 2018 г.); определените като оператори на съществени услуги към датата на влизане в сила на закона са съществени субекти (чл. 4а, ал. 1, т. 7). За субектите от видовете, посочени в приложение I или II, критерият за размер е този на директивата, приложен чрез Закона за малките и средните предприятия: в обхвата са средните предприятия и тези, които надхвърлят горната граница за средни предприятия, а чл. 4, ал. 9 от същия закон не се прилага (чл. 4, т. 2). При изчисляването на данните се взема предвид дали предприятието е независимо, предприятие партньор или свързано предприятие (чл. 4, ал. 1 от Закона за малките и средните предприятия). В обхвата са и органите на съдебната власт (чл. 4, т. 9), както и лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, които не са съществени или важни субекти на друго основание, когато предоставят административни услуги по електронен път (чл. 4, т. 7 и 8). Субектите се считат за попадащи под юрисдикцията на държавата, в която са установени; доставчиците на DNS услуги, на компютърни услуги в облак, на услуги на центрове за данни, на управлявани услуги и на управлявани услуги за сигурност, наред с други, попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която се намира основното им място на установяване в Европейския съюз (чл. 27а, ал. 1).
2026-02-13
Законът за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, приет от Народното събрание на 5 февруари 2026 г., е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17.
2026-02-17
Законът влиза в сила: той не определя срок за това, поради което е в сила три дни след обнародването му (чл. 5, ал. 5 от Конституцията).
2026-03-06
България уведомява Европейската комисия за пълното транспониране на директивата, според съобщение на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация от 1 октомври 2026 г.
2026-08-17
Шест месеца от влизането в сила на закона: срокът, в който законът възлага на Министерския съвет да определи с решение административните органи по чл. 16, ал. 1 и да приеме методиката за определяне на съществените и важните субекти (§ 47, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби). Reglyze не разполага нито с решението, нито с методиката.
2026-10-01
Европейската комисия закрива процедурата за нарушение срещу България, INFR(2024)0257.
2026-10-17
Осем месеца от влизането в сила на закона: срокът, в който законът възлага на Министерския съвет да приеме наредбата по чл. 3, ал. 3 и да приведе наредбата по чл. 3, ал. 2 в съответствие с него (§ 47, т. 2 и 3). Reglyze не разполага с нито една от двете наредби във версия, приведена в съответствие със закона.
Решение на Министерския съвет + 5 месеца
Националните компетентни органи по чл. 16, ал. 1 определят съществените и важните субекти и уведомяват министъра в срок до 5 месеца от приемането на решението на Министерския съвет (§ 48); в двумесечен срок от изтичането на този срок предоставят на министъра информацията по чл. 6 (§ 42). Субектът не се регистрира сам и законът не му определя срок за това.
Промяна в данните + 2 седмици
Субектите уведомяват съответния национален компетентен орган по чл. 16 за всяка настъпила промяна в данните, в срок до две седмици от датата на промяната (чл. 6, ал. 3). Доставчиците по чл. 6, ал. 2, сред които доставчиците на DNS услуги и регистрите на имена на домейни от първо ниво, предоставят информация за адреса на основното място на установяване и на останалите законови места на установяване на територията на Европейския съюз до два месеца от възникването им.
На всеки две години
Членовете на управителните органи на съществените и важните субекти са длъжни на всеки две години да преминават през обучение (чл. 21, ал. 2) и са длъжни да предлагат и организират обученията и за своите служители (чл. 21, ал. 3).
Уведомяване за значителни инциденти (чл. 23 от Закона за киберсигурност): до секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (СЕРИКС), създаден към вашия национален компетентен орган, и само до него. Сроковете текат от установяването на инцидента, понятие, което законът не определя, докато директивата брои от узнаването: ранно предупреждение до 24 часа след установяването на значителен инцидент; уведомление за инцидент до 72 часа след установяването на значителния инцидент, като за доставчиците на удостоверителни услуги срокът е 24 часа; междинен доклад по искане на СЕРИКС; окончателен доклад не по-късно от един месец след подаването на уведомлението за инцидента (чл. 23, ал. 5, т. 1 до 4). Reglyze брои двата срока от откриването на инцидента, което никога не дава по-късен срок от този по закона. Образецът на уведомлението е по наредбите по чл. 3 (чл. 23, ал. 1), а тази страница не посочва канал за подаване.
Всеки административен орган, тоест орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, е съществен субект, без условие за размер (чл. 4, т. 1; чл. 4а, ал. 1, т. 4; § 3, т. 1 от допълнителните разпоредби). Национален компетентен орган за всички административни органи е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (чл. 16, ал. 2). В обхвата са и органите на съдебната власт (чл. 4, т. 9), за които национален компетентен орган е Висшият съдебен съвет (чл. 30, ал. 2, т. 24 от Закона за съдебната власт). Лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, които не са съществени или важни субекти на друго основание, са в обхвата, когато предоставят административни услуги по електронен път (чл. 4, т. 7 и 8). Временната забрана за упражняване на управленски функции не се прилага по отношение на съществени субекти, които са административни органи (чл. 27к, ал. 4). Публичната администрация не е сектор от приложение I към закона.
Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги и доставчиците на удостоверителни услуги са в обхвата независимо от размера на предприятието (чл. 4, т. 3, букви „а“ и „б“). Техният национален компетентен орган е Комисията за регулиране на съобщенията, която е такъв орган и за пощенските и куриерските услуги (чл. 21, ал. 6 от Закона за електронните съобщения). Минималният обхват на мерките за тях се определя с отделна наредба (чл. 3, ал. 3); до влизането в сила на наредбата по чл. 3, ал. 3 се прилагат Правилата за минимални изисквания на сигурност на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги и методи за управление на риска за тяхната сигурност (§ 50). Доставчик на удостоверителни услуги подава уведомлението за инцидент до 24 часа, а не до 72 (чл. 23, ал. 5, т. 2).
Регистрите на имена на домейни от първо ниво и доставчиците на DNS услуги са в обхвата и са съществени субекти независимо от техния размер (чл. 4, т. 3, буква „в“; чл. 4а, ал. 1, т. 2). Субектите, предоставящи услуги за регистрация на имена на домейни, са в обхвата (чл. 4, т. 5): заедно с регистрите те са длъжни да предоставят в срок до 72 часа достъп до конкретни данни за регистрация при наличие на обосновано и законосъобразно искане (чл. 27в, ал. 4). Доставчиците на компютърни услуги в облак, на услуги на центрове за данни, на мрежи за предоставяне на съдържание, на управлявани услуги и на управлявани услуги за сигурност са видове субекти от приложение I, за които важи критерият за размер по чл. 4, т. 2. Както доставчиците на DNS услуги и регистрите, те попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която се намира основното им място на установяване в Европейския съюз (чл. 27а, ал. 1), и предоставят на националните компетентни органи адресите на местата си на установяване до два месеца от възникването им (чл. 6, ал. 2).
Последна проверка: 2026-11-05 · следващата проверка е планирана след 2026-11-17.
Reglyze ви води стъпка по стъпка, с помощта на изкуствен интелект, през изискванията на NIS 2: определяне на обхвата и анализ на пропуските по изискванията на директивата, а след това документи, които посочват българския закон, неговите срокове и правилния получател на уведомленията за инциденти.